Еменският каньон – на ръба на пропастта “Пътувай с bell” в България част 1

Еменският каньон – на ръба на пропастта “Пътувай с bell” в България част 1

Еменският каньон – на ръба на пропастта
(и водопадът Момин скок)

 

 

Живописният каньон на река Негованка, край село Емен, е едно прекрасно кътче със зашеметяваща панорамна гледка, от което да се полюбувате на удивителната българска природа.

 

Наблизо се намира и малкия, но очарователелно красив водопад – Момин скок.

 

Можете да достигнете до него по Негованската екопътека – първата екопътека, направена на територията на България. Тя се вие по 50-метрови скали. 5 минути след началото ѝ, отляво, ще видите Еменската пещера. Тя е с дълбочина 3113 метра, което я нарежда на 17 място сред най-дълбоките пещери у нас.

 

 

 

След нея пътят свива вляво и продължава през скалите, като води нагоре към платото.

 

 

След това се разклонява на две успоредни пътеки – едната преминава през гората, а другата по ръба на скалата. Ако изберете пътеката по ръба на скалата ще можете да се насладите на наистина спиращата дъха гледка към Еменския каньон.

 

 

 

 

 

Има достатъчно място, за преминаване, но бъдете бъдете внимателни, защото все пак сте на ръба на скалата.

 

 

След около 45 минути път се стига до най-високата част на скалата, от която ако погледнете надолу можете да видите пролома и язовира. Над бездната висят стари дървени мостове, които допълнително добавят очарование към и без това зашеметяващата гледка. Преминаването по тях обаче е абсолютно забранено, което гласят и табелите около тях. Отдавна си личи, че е отминала предишната им слава на здрави и надеждни мостове, върху които да се полюбуваш на гледката, надвиснал над пропастта между скалите.

 

 

Оттам нататък започва наистина екстремно приключение по стръмен и хлъзгав път надолу в продължение на 10-15 минути. Някога е имало дървени стъпала, като за това говорят останали следи от тях. След това пътеката се разклонява – ако изберете пътя направо, след 5-10 минути ще стигнете язовира, а ако свиете надясно скоро ще чуете грохота на водопада Момин скок  – абсолютната кулминация на вашата разходка и наистина прекрасна награда, която си заслужава усилията.

 

 

Водопадът е с височина от 10 метра – малък, но запленителен. Той е едно очарователно място, където можете да се отдъхнете след ектремното спускане и да се насладите на красотата и спокойствието. Едно романтично кътче, което е перфектно да посетите с ваш любим човек.

 

 

Как е получил името си ще разберете от следната легенда:

 

В село Емен живеела чудно красива мома. Очите ѝ – сини сапфири, лицето – бял бисер, устните алено – червени, същински рубини. Усмивката ѝ цяло слънце. Косите ѝ гъсти и руси, вплетени в дълги плитки до кръста. Името ѝ била Неда.

 

Тя била колкото хубава, толкова и работна. И млади и стари все я хвалели. Всички много се чудили хубавицата кой момък ще избере за годеник. Тя от своя страна не се забавила с избора си. В селото живеел момък-левент, на име Никола. Старите казвали, че двамата са лика-прилика, като два стръка иглика.

 

Неда и Никола се срещали привечер при воденицата край река Негованка. Двамата били толкова влюбени един в друг, че все не им стигало времето да си изкажат колко много се обичат. Нямали търпение да свържат съдбите си в едно. Оставали броени дни до сватбата, когато турския бей от съседното село Мусина решил да вземе 3 хубави девойки от село Емен. За нещастие Неда била сред избраните.

 

Никола се опитал да спаси момата от похитителите, но бил убит от турските заптиета. Трите нещастни девойки се втурнали към скалите на север от селото, опитвайки се да избягат, а турците ги следвали по петите им. Изкачили се с мъка и стигнали до ръба на скалата. Пред нещастните момичета имало само два пътя – турския харем или смърт.

 

 

Спогледали се и се разбрали без думи – те предпочитали смъртта пред това да ги отведат в турския харем. Бързо сплели буйните си коси в една обща плитка. След това се хвърлили в тъмния и страшен вир, за да запазят своята вяра и моминска чест.

 

 

За да увековечат техният подвиг народът нарекъл мястото Момин вир, а водопадът – Момин скок.