Белингташ – мястото на живите; „Пътувай с bell“ в България – част 3

Белингташ – мястото на живите; „Пътувай с bell“ в България – част 3

 

 

В следващите няколко статии решихме да се спрем на трите трите интересни и мистериозни места, които образуват т.н. „свещен триъгълник“ на България. Те са нашият избор, не само защото, че са малко известни, но и са едни от най-енергийните полета на нашите земи и от векове са обвити в тайни и загадки.

 

Сега нека посетим първата дестинация от свещенния триъгълник, а именно Белингташ – „мястото на живите“.

 

 

Белингташ се превежда като „Бял камък“ или „Камък на познанието“. Представлява скална площадка с дължина от около 300 метра, като на нея са издълбани множество мистериозни отвори, ниши, улеи и стъпала.

 

 

 

Смята се, че в дълбока древност платото Белингташ се е използвало от траките като астрономическа обсерватория. Открити са в околността няколко скални останки с текст, който не е разчетен до ден днешен. Археолозите предполагат, че местността в миналото е била обитавана от цивилизация по-древна от тази на гърците.

 

Има няколко теории за това за какво е служило това място с необикновена енергия:

  • че извънземни станции са използвали тази скала за летище и там цивилизации от други планети са осъществявали контакт с нашата;

 

 

  • че ноевият ковчег е акостирал там след потопа;

 

  • че на това място е заровено съкровището на Александър Велики;

 

  • че там древен Бог е „гостувал“ на Земята.

 

Белингташ е изпълнена с мистерии:

 

  • Гъстата гора изведнъж е прекъсната от голо, скалисто място, без никаква растителност, а мястото е толкова равно, че е невъзможно да отдадем тази заслуга на природата.

 

 

  • Силните енергийни полета – тук стрелката на компаса полудява, електрониката на хората понякога отказва, а екстрасенси идват да се зареждат, като споделят, че това е едно от местата с най-много енергия в България.

 

 

  • Там има и кръгли отвори, наречени „щерни“, в почти перфектна форма, с дълбочина от 2 метра и половина. Стените са толкова гладки и добре оформени, че би било невъзможно траките с тогавашните технологии да ги направят.

 

 

  • Тези щерни никога не пресъхват, въпреки жаркото слънце на летните месеци, което силно нагрява скалата и по законите на физиката, водата би трябвало да се е изпарила. Освен това извори наблизо няма.

 

 

Българският любител историк и физик по професия Любомир Цонев става свидетел на изключителен феномен: Случката става на Белингташ в дъждовно време. Скалата е била изключително мокра, както се очаква след 3 часа дъжд. Каквото и да да е правил там по това време той разказва: „Бях спрял точно при широката лещовидна яма с локва на дъното (…) Неволно се вгледах в ямата пред себе си (…) и се втрещих! Едва ли ще ми повярва някой, но гладките сивокафеникави стени на тази яма бяха сухи – при положение, че аз се боях на всяка крачка да не се подхлъзна!!! Не вярвах на очите си! Наведох се и сложих длан върху камъка – да, сух беше!!! Няколко  минути стоях там като треснат – все пак съм физик по професия“.

 

Друга история разказва за един горски, който 15 години работил в местността. Толкова му харесало, че решил да се нанесе в близкото село. Набелязал си една изоставена къща и я пригодил за живеене. Когато си набавил нужните удобства решил да пренощува за първи път в къщата. На следващата сутрин той подава молба в горското стопанство за напускане. На въпросът какво се случи там той отговаря: „Не мога да ви кажа. Нямам право“.

 

 

По-възрастните от местните не искат да говорят за скалата и гледат с неохота да те отпратят. Други казват, че вечер виждат странни светлини над платото. А трети просто казват „Не ходете там! Тъмни сили витаят!“.

 

 

Баба Ванга казва: „Белингташ ще се разкрие след осмата жертва!“ До момента има документирани 4 жертви – двама ударени с мълния и двама паднали от скалата.