Кръстова гора – мястото на боговете; „Пътувай с bell“ в България – част 5
Вече разгледахме първите места от т.н. „Свещен триъгълник“ на България – Белингташ – „мястото на живите“ и Караджов камък – „мястото на мъртвите“. Днес е време да разгледаме и последното място, а именно Кръстова гора – „мястото на боговете“.
Известен е случай, където един китаец със специална дарба за пръв път посещавайки България, успява да намери мястото единствено само по енергията, по която то излъчва, без да знае изобщо, за съществуването на самата местност и как се стига до нея. Единственото, което поискал е от своя български приятел, е да го закара там, където той го насочвал. По пътя гостът от Азия постоянно разказвал, че не е усещал толкова силно енергийно поле никъде другаде. Българинът в последствие разбрал накъде го води китаецът и вече по уверено започнал да кара към дестинацията. Китаецът го попитал какво е името на местността и българинът му го превел буквално „Christs’s Forest”. След това настъпила тишина и китаецът не обелил дума до самото пристигане.
Смята се, че в Кръстова гова е заровена частица от кръста, на който е бил разпнат Исус Христос. Той бил зареден с толкова голяма енергия, че дори парче от него е достатъчно мощно. Сигурно се питате какво прави в България парче от кръста и как е попаднало тук. Историята е дълга, но интересна и ви съветваме да се поровите и да прочетете.
Другото интересно е, че мястото притежава сила да излекува болни. Пример за това от нашата история са сестрата на цар Борис 3 и синът на един от приближените му военни. Те били тежко болни и след два месеца престой на това място били чудотворно излекувани. В знак на благодарност бил направен кръст от бронз и мед, който тежал 66 килограма (удвоената Христова възраст).
През 1994г. злосторници крадат кръста. Поклонници отиват при Ванга да попитат за съдбата му и тя казва следното: „Тези, които са го откраднали, Бог вече ги наказва. Голямо зло ще сполети и тях и семействата им, ако не го върнат. Той ще се намери захвърлен близо до Кръстова гора“.
7 месеца след кражбата на кръста, овчар го намира близо до хълма заедно с бележка, която гласяла: „Ние, които го откраднахме, бяхме трима. Двама от нас умряха, не искам и с мен да се случи същото. Връщам кръста като се надявам Бог да се смили, този позор да не се прехвърли на децата ми.“
