ТОП 5 любопитни места в БЪЛГАРИЯ, за които НЕ СТЕ ЧУВАЛИ:

 

Следната статия е от поредицата ПОДАРЕТЕ СИ ПЪТЕШЕСТВИЕ ОТ ВКЪЩИ с bell
(Част 2 от 3):

 

Нашата родина е малка, но не се подвеждайте! Тя крие в себе си много интересни, древни, мистериозни и известни само на малцина места. Тя е изключително богата на архитектурни, исторически и природни забележителности. В недрата си крие тайни на много древни цивилизации, които изправят археолозите пред неразрешими загадки. Тепърва тя ще разкрие тайните си пред нас!

 

В днешната класация сме подбрали дестинации, които няма да откриете в „100-те национални обекта“, както и в други туристически пътеводители. Те са интересни, красиви, любопитни, а някой от тях дори и мистериозни.

 

1. Еменският каньон – на ръба на пропастта
(и водопадът Момин скок)

 

 

Живописният каньон на река Негованка, край село Емен, е едно прекрасно кътче със зашеметяваща панорамна гледка, от което да се полюбувате на удивителната българска природа.

 

Наблизо се намира и малкия, но очарователелно красив водопад – Момин скок.

 

Можете да достигнете до него по Негованската екопътека – първата екопътека, направена на територията на България. Тя се вие по 50-метрови скали. 5 минути след началото ѝ, отляво, ще видите Еменската пещера. Тя е с дълбочина 3113 метра, което я нарежда на 17 място сред най-дълбоките пещери у нас.

 

 

 

След нея пътят свива вляво и продължава през скалите, като води нагоре към платото.

 

 

След това се разклонява на две успоредни пътеки – едната преминава през гората, а другата по ръба на скалата. Ако изберете пътеката по ръба на скалата ще можете да се насладите на наистина спиращата дъха гледка към Еменския каньон.

 

 

 

 

 

Има достатъчно място, за преминаване, но бъдете бъдете внимателни, защото все пак сте на ръба на скалата.

 

 

След около 45 минути път се стига до най-високата част на скалата, от която ако погледнете надолу можете да видите пролома и язовира. Над бездната висят стари дървени мостове, които допълнително добавят очарование към и без това зашеметяващата гледка. Преминаването по тях обаче е абсолютно забранено, което гласят и табелите около тях. Отдавна си личи, че е отминала предишната им слава на здрави и надеждни мостове, върху които да се полюбуваш на гледката, надвиснал над пропастта между скалите.

 

 

Оттам нататък започва наистина екстремно приключение по стръмен и хлъзгав път надолу в продължение на 10-15 минути. Някога е имало дървени стъпала, като за това говорят останали следи от тях. След това пътеката се разклонява – ако изберете пътя направо, след 5-10 минути ще стигнете язовира, а ако свиете надясно скоро ще чуете грохота на водопада Момин скок  – абсолютната кулминация на вашата разходка и наистина прекрасна награда, която си заслужава усилията.

 

 

Водопадът е с височина от 10 метра – малък, но запленителен. Той е едно очарователно място, където можете да се отдъхнете след ектремното спускане и да се насладите на красотата и спокойствието. Едно романтично кътче, което е перфектно да посетите с ваш любим човек.

 

 

Как е получил името си ще разберете от следната легенда:

 

В село Емен живеела чудно красива мома. Очите ѝ – сини сапфири, лицето – бял бисер, устните алено – червени, същински рубини. Усмивката ѝ цяло слънце. Косите ѝ гъсти и руси, вплетени в дълги плитки до кръста. Името ѝ била Неда.

 

Тя била колкото хубава, толкова и работна. И млади и стари все я хвалели. Всички много се чудили хубавицата кой момък ще избере за годеник. Тя от своя страна не се забавила с избора си. В селото живеел момък-левент, на име Никола. Старите казвали, че двамата са лика-прилика, като два стръка иглика.

 

Неда и Никола се срещали привечер при воденицата край река Негованка. Двамата били толкова влюбени един в друг, че все не им стигало времето да си изкажат колко много се обичат. Нямали търпение да свържат съдбите си в едно. Оставали броени дни до сватбата, когато турския бей от съседното село Мусина решил да вземе 3 хубави девойки от село Емен. За нещастие Неда била сред избраните.

 

Никола се опитал да спаси момата от похитителите, но бил убит от турските заптиета. Трите нещастни девойки се втурнали към скалите на север от селото, опитвайки се да избягат, а турците ги следвали по петите им. Изкачили се с мъка и стигнали до ръба на скалата. Пред нещастните момичета имало само два пътя – турския харем или смърт.

 

 

Спогледали се и се разбрали без думи – те предпочитали смъртта пред това да ги отведат в турския харем. Бързо сплели буйните си коси в една обща плитка. След това се хвърлили в тъмния и страшен вир, за да запазят своята вяра и моминска чест.

 

 

За да увековечат техният подвиг народът нарекъл мястото Момин вир, а водопадът – Момин скок.

 

 

2. Пещера Голяма Гарваница – врата към подземното царство

 

Какво си представяте, когато чуете пещера? Предполагаме природно образувана хоризонтална дупка в земята.

 

Е, да, но пещерата Голяма Гарваница е малко по-различна. За разлика от познатите ни пещери тази е не хоризонтална, а вертикална. Това е скален феномен, който представлява внушителна пропаст насред земята. Както си вървите насред средата на нищото и изведнъж пред вас зейва страховитата отвесна бездна, която пропада надолу и изглежда като вход към отвъдното. „Дверите на подземното царство“ – така описват пещерата Голяма Гарваница мнозина, които застават за първи път пред нейната зейнала паст.

 

 

Истинското приключение започва, когато решите да навлезете в нейното 60 метрово зейнало гърло. Надолу се слиза по здрава почти отвесна метална стълба. Мястото е обезопасено за туристи като са сложени мрежи, които да предотвратяват скални срутвания. Минава се покрай малка издълбана от водата зала с красиви скални образувания. Вървейки надолу по стълбата ако погледнете между стъпалата можете да видиш бездната под краката си, както и да усетите поразителния хлад, който излъчват каменните процепи. Чувството е страховито и вълнуващо едновременно.

 

 

Когато най-после стъпите на земята ще се озовете на площадка, където имате чувството, че се намирате в един друг свят.

 

 

Няколко крачки встрани цари пълен мрак, където подземието крие своите тайни. От там лъха студенина и неизвестност и чувството е смразяващо. Сякаш се намирате в света на отвъдното.

 

 

Ако сте любител пещерняк и искате да покорите по-голяма дълбочина ще са ви нужни екипировка и осветление. Добре е да имате опитен придружител с вас. Местните твърдят, че земните ядра водят до другите пещери в Деветашкото плато, а някои даже разказват за своите подвизи из пещерните недра и излазът на другите забележителности в района.

 

Дължина на пещерата е 275 метра. Галериите ѝ са изпълнени с глинени и кални наноси, донесени от дъждовете. Тя е бедна на образувания. При снеготопенe и проливни дъждове от езерния сифон на дъното на входния кладенец идва значително количество вода, което преминава по пещерните галерии и се губи в крайната зала. По централната галерия от лявата страна е “Чешмата” – естествено оформено образувание, от което блика единствената питейна вода в пещерата. „Голяма Гарваница” завършва с кален сифон от чакъл и глина.

 

Около пещерата има навеси за почивка, беседки и чешми, а в недалечно минало е имало и къщички за гости, които сега са разрушени.

 

Да се впуснете в дебрите на тази необикновена пещера си е наистина вълнуващо и екстремно преживяване.

 

–––––––

 

В последните 3 точки решихме да се спрем на интересни и мистериозни места, които образуват свещения триъгълник на България, а именно:

 

Белингташ – мястото на живите;
Караджов камък – мястото на мъртвите;
Кръстова гора – мястото на боговете.

 

Те са нашият избор за тази класация, не само защото са малко известни, но и са едни от най-енергийните полета на нашите земи и от векове са обвити в тайни и загадки.

 

3. Белингташ – мястото на живите

 

Белингташ се превежда като „Бял камък“ или „Камък на познанието“. Представлява скална площадка с дължина от около 300 метра, като на нея са издълбани множество мистериозни отвори, ниши, улеи и стъпала.

 

Смята се, че в дълбока древност платото Белингташ се е използвало от траките като астрономическа обсерватория. Открити са в околността няколко скални останки с текст, който не е разчетен до ден днешен. Археолозите предполагат, че местността в миналото е била обитавана от цивилизация по-древна от тази на гърците.

 

Има няколко теории за това за какво е служило това място с необикновена енергия:

• извънземни станции са използвали тази скала за летище и там цивилизации от други планети са осъществявали контакт с нашата;
• ноевият ковчег е акостирал там след потопа;
• на това място е заровено съкровището на Александър Велики;
• там древен Бог е „гостувал“ на Земята.

 

Белингташ е изпълнена с мистерии:

• Гъстата гора изведнъж е прекъсната от голо, скалисто място, без никаква растителност, а мястото е толкова равно, че е невъзможно да отдадем тази заслуга на природата.
• Силните енергийни полета – тук стрелката на компаса полудява, електрониката на хората понякога отказва, а екстрасенси идват да се зареждат, като споделят, че това е едно от местата с най-много енергия в България.
• Там има и кръгли отвори, наречени „щерни“, в почти перфектна форма, с дълбочина от 2 метра и половина. Стените са толкова гладки и добре оформени, че би било невъзможно траките с тогавашните технологии да ги направят.
• Тези щерни никога не пресъхват, въпреки жаркото слънце на летните месеци, което силно нагрява скалата и по законите на физиката, водата би трябвало да се е изпарила. Освен това извори наблизо няма.

 

Българският любител историк и физик по професия Любомир Цонев става свидетел на изключителен феномен: Случката става на Белингташ в дъждовно време. Скалата е била изключително мокра, както се очаква след 3 часа дъжд. Каквото и да да е правил там по това време той разказва: „Бях спрял точно при широката лещовидна яма с локва на дъното (…) Неволно се вгледах в ямата пред себе си (…) и се втрещих! Едва ли ще ми повярва някой, но гладките сивокафеникави стени на тази яма бяха сухи – при положение, че аз се боях на всяка крачка да не се подхлъзна!!! Не вярвах на очите си! Наведох се и сложих длан върху камъка – да, сух беше!!! Няколко  минути стоях там като треснат – все пак съм физик по професия“.

 

Друга история разказва за един горски, който 15 години работил в местността. Толкова му харесало, че решил да се нанесе в близкото село. Набелязал си една изоставена къща и я пригодил за живеене. Когато си набавил нужните удобства решил да пренощува за първи път в къщата. На следващата сутрин той подава молба в горското стопанство за напускане. На въпросът какво се случи там той отговаря: „Не мога да ви кажа. Нямам право“.

 

По-възрастните от местните не искат да говорят за скалата и гледат с неохота да те отпратят. Други казват, че вечер виждат странни светлини над платото. А трети просто казват „Не ходете там! Тъмни сили витаят!“.

 

Баба Ванга казва: „Белингташ ще се разкрие след осмата жертва!“ До момента има документирани 4 жертви – двама ударени с мълния и двама паднали от скалата.

 

 4. Кръстова гора – мястото на боговете

 

Известен е случай, където един китаец със специална дарба за пръв път посещавайки България, успява да намери мястото единствено само по енергията, по която то излъчва, без да знае изобщо, за съществуването на самата местност и как се стига до нея. Единственото, което поискал е от своя български приятел, е да го закара там, където той го насочвал. По пътя гостът от Азия постоянно разказвал, че не е усещал толкова силно енергийно поле никъде другаде. Българинът в последствие разбрал накъде го води китаецът и вече по уверено започнал да кара към дестинацията. Китаецът го попитал какво е името на местността и българинът му го превел буквално „Christs’s Forest”. След това настъпила тишина и китаецът не обелил дума до самото пристигане.

 

Смята се, че в Кръстова гова е заровена частица от кръста, на който е бил разпнат Исус Христос. Той бил зареден с толкова голяма енергия, че дори парче от него е достатъчно мощно. Сигурно се питате какво прави в България парче от кръста и как е попаднало тук. Историята е дълга, но интересна и ви съветваме да се поровите и да прочетете.

 

Другото интересно е, че мястото притежава сила да излекува болни. Пример за това от нашата история са сестрата на цар Борис 3 и синът на един от приближените му военни. Те били тежко болни и след два месеца престой на това място били чудотворно излекувани. В знак на благодарност бил направен кръст от бронз и мед, който тежал 66 килограма (удвоената Христова възраст).

 

През 1994г. злосторници крадат кръста. Поклонници отиват при Ванга да попитат за съдбата му и тя казва следното: „Тези, които са го откраднали, Бог вече ги наказва. Голямо зло ще сполети и тях и семействата им, ако не го върнат. Той ще се намери захвърлен близо до Кръстова гора“.

 

7 месеца след кражбата на кръста, овчар го намира близо до хълма заедно с бележка, която гласяла: „Ние, които го откраднахме, бяхме трима. Двама от нас умряха, не искам и с мен да се случи същото. Връщам кръста като се надявам Бог да се смили, този позор да не се прехвърли на децата ми.“

 

5. Караджов камък – мястото на мъртвите

 

Скалният феномен е тук от векове и крие много мистерии като останалите локации от свещения триъгълник. Мащабът му е голям, но малцина знаят за това място. Може би, защото е трудно достъпно. Представлява високо скално плато (връх с височина 1448 м), в чиито отвесни стени се е образувал естествен тесен улей. В него е наместен огромен камък с внушителни размери, който сякаш висша сила е поставила там. Вероятността това да е природен феномен е твърде малка. Огромната канара е надвиснала заплашително и погледне ли я човек отдолу, има чувството, че всеки момент скалата ще се изплъзне от хватката на канарите и ще се сгромоляса.

 

Има различни теории за това как камъкът е застанал между двата стръмни склона – от това да е спусната от НЛО, до това тя да е преместена със силата на мисълта (има теории, че траките и египтяните са можели да използват по-голям процент от потенциала на мозъка си и са владеели сила, чрез която са можели да изместват големи и тежки предмети, като влияят на гравитацията).

 

Феноменът носи името на Караджа войвода, който бил защитник на местното население, като ги пазел от набезите на турците. Местните хора разказват, че той се е криел в пещера в подножието на огромният камък. Един ден група от турски башибозуци убили по особено жесток начин девойка от село Мостово. Караджа войвода като разбрал за това организирал засада и избил турците до крак. Когато местният османски владетел чул за случката изпратил войска да намерят Караджа. Те обсадили камъка и убили войводата. От този момент нататък камъкът носи името му.

 

Според археолози тук траките почитали умрелите. Древните хора вярвали, че на това място има врата към света на мъртвите. Може би за врата са смятали мястото на заклещения камък.  На определен ден в годината тя се отваряла и живите можели да комуникират с тях. Душите можели да преминават за кратко в нашия свят, но някои от тях не се връщали обратно. Те се загубвали и не можели да открият пътя обратно. Лутали се наоколо в търсене на същата врата. За това Караджов камък се смята за лош камък и обладан от духовете на древни траки.

 

Изглежда доста злокобно, а легендите гласят, че тук влияят зли сили. Хората посещавали това място споделят, че усещат странна енергия и чуват странни шумове като от самолет или хеликоптер, без да има такъв наблизо. Старите хора се страхуват от това място, а по форумите има много коментари, които съветват да не се ходи до това място особено след залез-слънце.

 

В следващата 2-ра част от пътешествието за България ще посетим още 5 любопитни места, сред които и Бермудския триъгълник на България и феномен, намиращ се до предполагаемото място на гробница на египетска богиня, посочено от баба Ванга.

 

Кое от тези пленителни места бяхте посетили вие?

 

Вижте още:

ТОП 5 любопитни места в ЕВРОПА, за които НЕ СТЕ ЧУВАЛИ
ТОП 5 любопитни места в СВЕТА, за които НЕ СТЕ ЧУВАЛИ

 

Споделете ни в коментарите малко известни и интересни места в България или по света, за което вие знаете.